Прошката не означава да забравиш, а решение да продължиш да живееш със своите белези

Прошката не означава да забравиш, а решение да продължиш да живееш със своите белези

Мразя всички съществуващи клишета за прошката. Знам всяка пословица и поговорка, всеки съвет, всяко общоприето мнение. Знам ги, защото се опитвах да намеря отговори в литературата. Изчетох всички постове в блоговете, посветени на изкуството да се освобождаваме от гнева.

Преписах всички цитати на Буда и ги научих наизуст – и никой от тях не сработи за мен. И вече знам, че разстоянието между „Решението е просто“ и истинското постигане на умиротворение може да бъде непреодолимо. Знам това.

Прошката е непреодолима джунгла за всеки, който копнее за справедливост. Самата идея, че този, който ни е наранил, може да остане ненаказан след всичко, което ни е сторил, причинява болка. И тогава сме готови да изцапаме ръцете си с кръв, защото следите от кръв биха били удовлетворение. Искаме равен резултат. Искаме човекът, който ни е наранил, да преживее същото, което сме преживели ние.

Прошката е като предателство към самия себе си. Та кой е готов да се предаде насред борбата за справедливост! Гневът изгаря отвътре и душата ни в крайна сметка се оказва поразена от собствената си отрова. Ние знаем това, но въпреки всичко не можем да променим ситуацията. Гневът се превръща в част от нас – както са сърцето, мозъкът или белите дробове. Познавам това чувство. Познато ми е това усещане, когато яростта в кръвта бие в такт с пулса.

Но не бива да забравяме: гневът е инструментална емоция. Ние сме ядосани, защото искаме справедливост и вярваме, че това ще е от полза. Вярваме, че колкото сме по-зли, повече неща ще можем да променим. Но гневът не разбира, че всичко вече е минало и вредата е нанесена. Той казва, че отмъщението ще поправи всичко.

Да бъдеш гневен, това е все едно непрекъснато да чоплиш кървяща рана, вярвайки, че по този начин ще предотвратиш появата на белег. Ако този, който те е наранил, е истински човек, той ще се върне при теб и ще зашие раната с такава точност и прецизност, че от раната няма да остане следа. Но ако не е…

Истината е една: гневът е отказ от лечение.

Да, страшно е, защото когато раната заздравее, ще трябва да заживеем с нова и непозната кожа. А така ни се иска да си върнем старата. И се появява гневът, който казва, че е по-добре да не позволиш на кръвта да спре и на раната да заздравее.

Когато в нас кипи от емоции, прошката е невъзможна. Иска ни се да простим, защото с ума си разбираме, че това е здравословният избор. Искаме да бъдем свободни, спокойни, умиротворени – всичко това, което прошката предлага. Искаме бурята в ума ни да утихне, но не можем и не можем да се справим сами със себе си.

Защото най-важното за прошката, което никой не ни е казал, е че тя няма да поправи нищо. Прошката не е просто гума, която да изтрие случилото се. Тя няма да премахне болката, с която до момента сме живели, и няма да ни даде мигновено успокоение. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и труден път. А прошката е просто това, което ще ни спаси от „обезводняване“ по този дълъг път.

Прошката е отказ от надежда за различно минало. Разбиране, че всичко вече е свършило, прахът се е уталожил и разрушеното никога повече няма да бъде възстановено в първоначалния му вид. Прошката е признание, че няма магия, с която да се поправят щетите. Да, ураганът е бил несправедлива стихия, но ще трябва да продължим да живеем в своя разрушен град. И най-силният гняв не може да го възкреси от руините. Ще трябва да го възкресим сами.

Прошката означава поемане на лична отговорност – не за разрушеното, а за възстановяването му. Решение за това как да върнем вътрешния си покой.

Прошката не означава да забравим този, който ни е наранил. И не означава, че трябва да продължим да бъдем приятели с него. Тя е просто приемане на факта, че този човек е оставил белег, с който ще трябва да живеем. Затова спрете да очаквате, че когато простите, всичко ще си бъде същото като преди. По-добре започнете да лекувате раната, независимо от това дали ще останат белези. Прошката е решение да продължим да живеем със своите белези.

Прошката не е триумф на несправедливостта. Всъщност става дума за създаване на собствена справедливост, карма и съдба. Става дума за това да се изправим на крака, твърдо решени да не бъдем нещастни заради миналото. Прошката е разбирането, че нашите белези няма да определят нашето бъдеще.

Прошката не означава, че се отказваме. Означава, че имаме сили да продължим напред.

източник: AdMe.ru; превод: myvelikoturnovo

Промоцията е валидна до 15 април 2024 г. при поръчка онлайн!

●●●

Двама духовни гиганти, двама носители на Нобеловата награда за мир и един вечен въпрос: Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?

„Книгата на радостта“ ще ви направи съпричастни към една изумителна среща на двама стари приятели, която въвлича в задълбочен диалог две от най-големите вероизповедания в света: християнството и будизма. Един откровен и смислен разговор за прошката и смирението, за доброто и злото, за състраданието и благодарността.

Седем дни, изпълнени със смях и сълзи, през които двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на въпросите, които вълнуват всеки човек.

Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години изгнание, а архиепископ Дезмънд Туту – дългите години на апартейда, изпълнени с прекършващо волята насилие и потисничество …

от Далай Лама и Дезмънд Туту

През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.

Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.

съставител: Калина Петрова

Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!

„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“

от Агата Кристи

Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот!

Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота!

Най-интересната книга на великата писателка!

от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес

Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.

Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!

САМО ДО 18.03.2024 - 30% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!ВИНАГИ БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА ПОРЪЧКА НАД 60 ЛВ. www.gnezdoto.bg

здраве

6 книги, които ни показват как да извървим пътя към здравето, младостта и дълголетието

вдъхновение

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

мъдрост

Десет закона на щастието от мистична Индия

Не можеш да излекуваш тялото, без да лекуваш душата: историята на едно самоизцеление

Мария беше типична жителка на окръг Марин в Северна Калифорния. Беше вегетарианка, обичаше разходките сред природата, практикуваше йога, състезаваше си в триатлони, приемаше много хранителни добавки, не пушеше и избягваше употребата на алкохол и упойващи вещества. Но медицинският й картон беше дебел половин метър и тя страдаше от четири хронични заболявания.

Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел

– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]

Когато съдим другите…

Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]

МЪДРОСТ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Мъдрост и вдъхновение

ПСИХОЛОГИЯ

Психология

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Хранене и здраве

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родители и деца

Go to Top