Докато пътувал към дома си, млад мъж забелязал на пътя спряла кола, до която безпомощно стояла възрастна жена. Очевидно имала някакъв проблем с автомобила си. Мъжът веднага отбил и спрял на няколко метра от нея. Усмихнал ѝ се колкото може по-дружелюбно, тъй като бил наясно, че начинът, по който е облечен, и тридневната му брада не вдъхват особено доверие. „Вероятно всяка жена би се притеснила, стоейки сама на това пусто място в сумрака на отиващия си ден“, казал си той.

– Спуках гума и вече цял час стоя тук – притеснено заговорила жената, видимо потрепервайки от студа, а може би и от страх. – Просто не знам какво да правя…

– Спокойно, не се тревожете, госпожо, тук съм, за да ви помогна. Ей сега ще сменя гумата и ще можете да продължите по пътя си. А вие най-добре изчакайте в колата ми на топло. Между другото, аз съм Макс, приятно ми е.

Макс сръчно закрепил крика и извадил резервната гума от багажника на колата. Набързо успял да смени гумата и докато затягал болтовете, жената смъкнала прозореца и го заговорила. Казала му, че не е местна и не познава много добре околността, така че дори не е сигурна дали се движи по правилния път.

– Нямам думи да изразя благодарността си – развълнувано казала тя и започнала да рови в чантата за портфейла си. – Цял час оттук не мина нито една кола, а за съжаление, нямам и мобилен телефон, за да потърся помощ. Господ ви изпрати! Искам да ви се отплатя за помощта.

– Не, моля ви, не мога да приема пари… Това е просто една дребна услуга, която бих направил за всеки, нуждаещ се от помощ. Самият аз често съм изпадал в беда и знам колко е важно някой да ти подаде ръка в труден момент – с усмивка отговорил мъжът.

Всъщност в този момент той повече от всякога се нуждаел от пари заради предстоящото раждане на първото му дете, но през ум не му минало да вземе предложената отплата.

– Но аз много бих искала да ви се отблагодаря по някакъв начин – настоявала възрастната жена.

– Знаете ли, има нещо, което можете да направите. Следващия път, когато срещнете някого в нужда, помогнете му с каквото можете. И си спомнете с добра мисъл за мен – топло казал младият мъж и ѝ подал ръка за довиждане.

Той изчакал жената да тръгне, за да е сигурен, че всичко е наред, и бавно потеглил към дома си. Чувствал се щастлив, че е успял да помогне на възрастната дама, и за малко забравил за собствените си тревоги.

Превалящият ден бил студен и потискащ и когато няколко километра след принудителния си престой жената забелязала малък крайпътен ресторант, решила да спре, за да се стопли и да се подкрепи. Мястото изглеждало запуснато и не особено оживено, а вътре освен нея имало само още един клиент.

Единствената сервитьорка била приветлива млада жена в напреднала бременност. Тя с усилие се движела между масите, а лицето ѝ изглеждало бледо и изморено. Но въпреки умората в края на работния ден момичето ведро се усмихнало на възрастната клиентка, докато сервирало поръчката ѝ.

– Кога очаквате щастливото събитие? – благо се обърнала клиентката към сервитьорката.

– Раждането трябва да е след около две седмици – отговорило момичето и очите му засияли. – Това е първото ми дете и съм много щастлива…

– Простете за любопитството ми, но защо все още сте на работа? Не е ли време вече да си стоите вкъщи и да си почивате.

– Така е, но за съжаление, със съпруга ми имаме финансови затруднения и не можем да си позволим да се лишим от заплатата ми тук. Така че се налага да работя до последния ден.

Чувайки историята на младата жена, внезапна идея озарила възрастната дама. Когато привършила с вечерята си, тя оставила едра банкнота на масата и след като набързо надраскала нещо на една салфетка, благодарила на сервитьорката за доброто обслужване и се приготвила да си тръгва.

– Изчакайте, след минута ще ви донеса рестото – казало момичето и тръгнало със сметката към касата на ресторанта.

Когато се върнало след малко обаче, клиентката вече я нямало. Тя свила рамене и мислено благодарила на жената за щедрия бакшиш. А докато разчиствала масата, младата жена с удивление открила пет стодоларови банкноти, върху които била поставена сгъната на две чиста салфетка. А на нея с неравен почерк било написано: „Днес получих безценна помощ от един непознат, а сега искам аз да направя нещо за теб. Имам само една молба, не прекъсвай веригата на доброто. Помогни с каквото можеш на някого в нужда“.

Момичето взело парите със сълзи на очи и със сърце, изпълнено с благодарност, и бавно се отпуснало на празния стол.

А късно след полунощ, вече у дома, тя все още не можела да спре да мисли за случката от ресторанта и за онова, което жената написала на салфетката. Тя се навела над спящия си съпруг и като го целунала нежно, тихичко прошепнала:
– Всичко ще бъде наред. Обичам те, Макс.

Народът е казал: „Направи добро, пък го хвърли в морето!“. Ако рибите не видят, Господ ще види. Всяко добро се отплаща.
Петър Димков

Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.

В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.

Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…