Противоречив и обвит в тайнственост, американският писател и антрополог от перуански произход Карлос Кастанеда е емблематичен за края на 70-те години на миналия век с поредицата си от книги, в които описва преживяванията си от срещата с дон Хуан Матус – индианец от племето яки. Самият дон Хуан е не по-малко тайнствен – относно неговото съществуване се водят спорове, тъй като никой освен Кастанеда не е виждал мистичния индиански шаман. Факт е обаче, че книгите от поредицата стават изключително популярни и намират милиони почитатели по целия свят.

Чрез своя загадъчен индианец Кастанеда говори за силата да притежаваш настоящия момент и да контролираш своя ум, да използваш опасността като инструмент за развитие, за умението да приемаш съдбата и още много мъдрости, които си струва да погледнем отново…

Хората много рядко си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което искат. По всяко време. На мига!

Всеки върви по своя път. Ако се движиш по него с удоволствие, значи това е твоят път. Ако се чувстваш зле на него, то във всеки един момент можеш да го напуснеш, независимо колко далече си стигнал. И това ще бъде правилно.

Винаги помни, че пътят е просто път. Ако усещаш, че не трябва да вървиш по него, го остави.

Всеки човек се ражда с всичко необходимо за това екстравагантно пътешествие, каквото е неговият живот.

Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.

Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

Всеки би се удивил от това на какво е способен, когато е притиснат до стената.

Можеш да се сбогуваш по много начини. Най-добрият е като запазиш спомен за всичко добро, което си дал и получил, и бъдеш горд, че си бил част от това. Така се сбогува воинът.

За да вземеш максимума от живота, трябва да умееш да се променяш. Но най-трудно е да вземеш решение за това.

Единственият мъдър съветник, който имаме, това е смъртта. Всеки път, когато усещаш, че нещата не вървят или си на ръба на пропастта, обърни се и попитай смъртта така ли е.

Това, което правиш в даден момент, може да се окаже твоето последно действие на земята. На света няма сила, която да може да ти гарантира, че ще живееш дори още една минута.

Никога на никого не се ядосвам. Никой човек не може да направи нещо, което да си заслужава такава реакция от моя страна. Ядосваш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни, а аз отдавна не усещам нищо подобно.

Нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с невъзможни хора, имащи власт.

Постъпвай така, сякаш си в сън. Действай смело и не търси оправдания.

Не се обяснявай прекалено много. Когато обясняваш защо не можеш да направиш едно или друго, на практика се извиняваш за своите недостатъци, надявайки се, че ще ти простят.

Ако не ти харесва това, което получаваш, промени това, което даваш.

Най-голямата пречка за повечето хора е техният вътрешен диалог. Когато човек се научи да го прекратява, всичко става възможно. И най-невероятното става изпълнимо.

Ние се нуждаем от цялото си време и цялата си енергия, за да победим глупостта в себе си.

Всичко се състои в това, в което се фокусираме. Всеки от нас сам става или нещастен, или силен. Работа, която се изисква и за двете, е една и съща.

За да станеш човек на познанието, трябва да бъдеш воин, а не хленчещо хлапе. Бори се, не се предавай, не се оплаквай, не отстъпвай, бори се до последно. И всичко това е само за да разбереш, че на света няма нищо, което би имало значение.