Години наред хаотично, безразборно и с негодувание казвах „да“, „да“, „да“. И изведнъж осъзнах, че съм изчерпала всички свои „да“ и че за да открия спокойствие и здраве в живота си, трябва да се науча да казвам „не“.

Хората обичат да чуват „да“ и свикват с това. Дори развиват нюх към онези, които винаги казват „да“, а после винаги се справят и изпълняват поетите ангажименти.
Ако сте от този тип хора и изведнъж започнете да казвате „не“, поведението ви ще предизвика лек шок. Поне първоначално повечето хора няма да останат доволни от този обрат. И това е нормално.

Думата „да“ е важна за мен – да кажеш едно голямо и дръзко „да“ на този прекрасен свят, на любовта и предизвикателствата, на неудържимия смях и танците, на опитите и грешките.
Само че „да“ и „не“ съществуват винаги заедно. Казано по друг начин, раздавайки твърде щедро своето „да“, автоматично казваш „не“ на някои много важни неща, без дори да го осъзнаваш. С моето безразсъдно и повтарящо се „да“, без да искам казвах „не“ на почивката и на спокойствието, на хармонията, на способността да слушам и на онова задълбочено и истинско общуване, което се изгражда с години. А всяко „не“, което изричаме, освобождава пространство за едно „да“.

Ако и вие като мен сте казвали твърде често „да“, имайте предвид, че думата, която може да промени всичко, е „не“. За мен тя се превърна в скалпела, който използвах, за да прекроя живота си, разрязвайки деликатната тъкан между това, което трябваше да си отиде, и онова, което исках да остане.

Причината да разочароваме другите е в ограничените ни възможности. Едва когато приемем тази идея, ще можем да приемем и факта, че понякога неизбежно ще разочароваме хората около нас. Ето с толкова време разполагам. С толкова енергия. И с такъв капацитет за изграждане на взаимоотношения.

За мен беше предизвикателство да се науча да казвам „не“. Правех го лошо, непохватно, често пъти насила, а понякога отказът ми завършваше с толкова противоречиви и озадачаващи думи, че накрая хората се объркваха какво точно искам да кажа. Обземаше ме силно колебание и след всяко „не“, което изричах, започвах да се извинявам: „Всичко наред ли е? Нали няма проблем? Нали знаеш, че те обичам? Не ми се сърдиш, нали?“.
Първите няколко пъти, когато трябваше да кажа „не“, бяха мъчителни за мен. Но ако редовно изричате истината за това какво можете и какво не можете, за това кои сте и кои не сте, ще се изненадате от неочакваната подкрепа на някои хора. И от това колко малко ви пука за липсата на подкрепа от останалите.

Ще откриете огромната свобода, която се съдържа в думите: „Това мога да го направя, а това – не“.

С времето става по-лесно – така е с всичко ново, на което се учиш. Започваш да изграждаш нещо подобно на мускулна памет за усещането да заявиш открито какво чувстваш, от какво имаш нужда, какво ти пречи. Тогава се случва нещо любопитно – хората все по-често се взират в лицето ти с удивление и сякаш казват: „Това ми харесва. Искам и аз да мога така“. Със своята честност и свобода им позволяваш и те да бъдат честни и свободни.

Естествено, има и такива, които не одобряват подобно отношение към живота. Заради собствените си цели те предпочитат да запазиш своята свръхефективност. (Само че аз съм на друго мнение, много благодаря!) Или до такава степен са обсебени от своя свръхефективен живот, че ако изтърсиш пред тях нещо толкова безумно като „Съжалявам, но не мога да го направя“, ще приемат отказа ти като явно оскърбление към собствената им ценностна система.
Да, има такива хора. Пожелайте им щастие. Но не прекарвайте много време около тях. Общувайте по-често с хората, които уважават вашето „не“, които ви насърчават да бъдете откровени и държат на личното ви израстване много повече, отколкото на това да удов­летворите нуждите им!

Една приятелка, с която не сме особено близки, наскоро потърси помощта ми. Всички стари импулси се задействаха незабавно. Първосигналната ми реакция беше да кажа: „Разбира се! Аз съм точният човек! Ще направя всичко за теб!“. Но се спрях, поех дълбоко въздух, помолих се и изчаках известно време, след което любезно и мило я разочаровах. С радост мога да заявя, че и двете оцеляхме.

И не се тревожете – няма да е нужно винаги да казвате „не“. Имаше един ужасен период, в който се налагаше да казвам „не“ на почти всичко. Но след време, когато изградите наново живот с подходящите за вас размери и тегло, когато го изпълните със смисъл и призвание и изхвърлите от него всичко ненужно, отново ще започнете да се наслаждавате на своето „да“. До този момент обаче може да ви отведе единствено думата „не“.

автор: © Шона Никуист, „Изкуството да бъдеш несъвършена“