Алберт Айнщайн казва за него: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.“

Мохандас Карамчанд Ганди е един от най-велики хора, живели някога. Освен че повежда народа си към борба за независимост, довела до края на британското владичество в Индия през 1947 г., Ганди получава световна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. Примерът му вдъхновява и други големи личности – Мартин Лутер Кинг и Нелсън Мандела.

Санскритският термин Махатма означава „велика душа“ и произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай през 1915 г. Самият Ганди признава в своята автобиография, че се счита недостоен за тази титла.

В своята автобиография „Моят път към Истината“ Ганди споделя, че като дете е бил дребен на ръст, слаб, с щръкнали уши. Често ставал обект на подигравки и малтретиране от страна на други деца и се връщал вкъщи разплакан. Бавачката на семейството била дълбоко религиозна и го научила в тежки моменти да си повтаря мантрата Рама, Рама, Рама (Господи, Господи). Това като че ли му дава сила и остава практика до края на живота му.

По време на следването си в Лондон Ганди започва да изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Попада на толстоизма, като идеята за ненасилие оказва силно влияние върху собствената му философия. Прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие.

Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Иисус (Матей 5:1-48), която отговаря на неговото виждане на лошото да се отвръща с добро.

Естествено, великото му дело не остава без желаещи да го унищожат. Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948 г., два дни след като прекратява гладна стачка. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали. Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чуе за това, като казва: „Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка“.

По това време Ганди е на 78 години. Телохранителите му спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор.

Днес повече от всякога се нуждаем от уроците на Ганди. Нека си припомним някои от посланията на този великан на духа.

Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски!

Дори и най-незначителната неистина разваля хората така, както капка отрова разваля цяло езеро.

Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.

Седемте социални гряха са политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, знание без характер, търговия без морал, наука без човечност и преклонение без саможертва.

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Разликата между това, което правим, и това, което бихме могли да направим, е достатъчна за решаването на повечето проблеми в света.

Нашето величие като човешки същества е не толкова в способността да променяме света – това е мит на атомната ера, – а в способността да променяме себе си.

Силата не идва от физическите възможности. Тя идва от несломимата воля.

Вярата ми в ненасилието ме задължава към решителност. Няма място за страх или слабост.

Насилието е оръжието на слабите; ненасилието – на силните.

Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!

Отричам насилието, защото доброто, което, изглежда, то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.

Око за око и скоро целият свят ще ослепее.

Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.

Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.

Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.

Никой не може да ме нарани без мое разрешение.

Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде наред.

Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силният може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши.

Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи.

Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.

В молитва е по-добре душата ти да е без думи, отколкото думите ти да са без душа.

Величието на една нация може да се прецени по начинa, по който тя се отнася към животните.

Човешкият глас не може да достигне до такива дълбини, до каквито достига шепотът на съвестта!

Първо те игнорират, после ти се присмиват, след това се борят срещу теб и накрая побеждаваш.

Няма път към мира – мирът е пътят.

Живей сякаш ще умреш утре, учи сякаш ще живееш вечно.

Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.

Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.

източник: chetilishte