
С какво запълваме живота си – една история за приоритетите в живота

С какво запълваме живота си – една история за приоритетите в живота
Професор по философия решил да изнесе на студентите си малко по-различен урок. Той взел голям стъклен буркан и го напълнил с едри камъни. След което се обърнал към аудиторията:
– Пълен ли е според вас този буркан?
– Да, разбира се – отговорили в един глас студентите.
Тогава преподавателят взел шепа малки речни камъчета и също ги изсипал в съда. Те се наместили между големите камъни и запълнили свободното място в буркана.
– А сега пълен ли е бурканът?
– Сега вече наистина е пълен.
Професорът взел малко количество пясък и го насипал в буркана. Естествено, ситният пясък заел всички останали пролуки между малките и големите камъни и изпълнил целия съд. И отново задал на студентите същия въпрос, а те започнали да се смеят на странния експеримент.
– Сега ще ви обясня целта на това упражнение. Исках да ви демонстрирам какво представлява животът и приоритетите в него. Представете си, че животът ви е като този буркан. Едрите камъни в него са най-важните неща – семейството, здравето, децата, приятелите. Дори и само тях да имате, животът ви е пълен. Малките речни камъчета са второстепенните неща – кариерата, вещите, домът ви, а пясъкът са всички останали дребни и маловажни неща, които присъстват във всеки човешки живот. Но замислете се какво би станало, ако най-напред напълните този съд с пясък… той ще изпълни цялото му съдържание и за камъните няма да има място. Или пък, ако го запълните с малките камъчета – тогава ще има място за пясъка, но не и за големите камъни.
Затова не пилейте прекалено много време и енергия за дребни и маловажни неща и не отдавайте първостепенно значение на материалните придобивки и кариерата си, защото за най-важното няма да остане място. Поставете на първо място в живота си семейството и приятелите си, а за останалото винаги ще се намери място.
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно.
Джеръм К. Джеръм
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:– Ти си източник [...]
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.
Докато правите това, което трябва, ще получавате мощна подкрепа от невидим източник
Дори ако се криете от въоръжени врагове в пещера като цар Давид, силата няма да ви изостави. Е, в краен случай може да ви убият. Но едва ли. Защото [...]
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]
Една малка промяна, която може да преобрази живота ти
Някога в магазините е имало табелки с надпис: „Изисквайте най-доброто!“. Поискайте от продавача най-хубавите галоши от Париж! Настоявайте за пресни стриди или за меденки с мента – служителят с [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]
Можем да бъдем човешки същества само когато сме заедно
След пандемията, която човечеството преживя, когато бяха затворени не само нашите домове и градове, но и цели държави, може би за пръв път се замислихме колко важно е човешкото общуване. [...]
Важно ли е да се поздравяваме
Сигурно във всеки жилищен вход има по някой мрачен съсед, който не поздравява. И в нашия има такъв. Днес пътувах с него в асансьора. Ако знаех, че е вътре, [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
Който е бил на дъното и е успял да изплува към светлината, той получава всичко
За Ог Мандино възходът започнал минута след като решил да се застреля. Той бил в окаяно положение, буквално на дъното: потънал в дългове, семейството му се разпаднало, живеел в [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]















































