
Да срещнеш богиня

Да срещнеш богиня
Имало една богиня. Като всички богини тя била необикновено красива и могъща, и, разбира се, вечна. Тя наблюдавала отвисоко човешките същества и се чудела на техните странни, объркани действия. И един ден ѝ се приискало да изпита вълненията и трепетите на човешкото сърце. Пък и вечността можела да почака, мислела си тя, нали е вечност, няма да се свърши!
Така че взела решение да посети човешкия свят. Избрала си една девойка, съвсем обикновена, и се вселила в сърцето ѝ.
Това се случило в един приказен ден, когато във въздуха се носел сладкият аромат на пролет, а светът отново се пробуждал за живот. Момичето тъкмо се прибирало от работа и в един миг богинята промълвила: „Как жадувам да се слея с природата, да поговоря с небето… Хайде да се качим в планината“. Но девойката отговорила: „Сега не мога. Имам много домакинска работа за вършене, трябва да изпера, да изчистя…“. И забързала към вкъщи.
Една вечер след няколко дни богинята пак се обадила: „Как ми се иска да погледам звездите…“.
„Сега не мога. Утре ще ставам рано“ – прекъснала я сухо девойката и легнала да спи.
Веднъж, докато момичето минавало покрай един магазин, богинята ахнала при вида на роклята, изложена на витрината: „Ах, каква прелестна рокля – бяла на червени цветя! Точно като за мен!“. „Не, тази рокля не е за мен. Прекалено крещяща е!“ – казало момичето.
Друг път богинята казала: „Важно е да поспя, за да може да ми се яви сън, който ще разкрие какво е предначертала съдбата“. Но девойката подхванала старата песен: „Сега не мога. Чака ме планина от мръсни съдове, а имам и още много работа за довършване…“.
Скоро след това девойката се запознала с чужденец, който се влюбил в нея до полуда. Престоят на мъжа отивал към края си и той започнал да я увещава да замине с него и да заживеят заедно в родната му страна – всъщност любимата ѝ страна, която тя открай време мечтаела да посети. Докато ѝ говорел за прекрасното бъдеще и щастието, което ги очаква, очите и усмивката му преливали от нежност и любов.
„Ще бъде вълшебно!“ – възкликнала богинята.
„Глупости! Никъде няма да ходя – отсякла девойката. – Та аз почти не го познавам. Този човек може да се окаже престъпник. Пък и как ще живея в чужда страна, какво ще работя там… Тук ми е добре.“
Понякога обаче момичето вдъхвало сладкия пролетен аромат, притваряло очи с наслада и се заслушвало в тихия, нежен глас на богинята в нея: „Ето ме, това съм аз…“. Когато копнеело за нещо с цялото си сърце и то наистина се случвало, удивено си мислело: „И това ако не е чудо!“. А увереният глас на богинята отеквал в сърцето му: „Не, не е чудо. Това съм аз“.
Минало време. Девойката срещнала друг мъж. И макар да не била кой знае колко влюбена, започнала връзка с него.
– Кое е това, което най-много харесваш у мен? – попитала го тя един ден.
– Не мога точно да определя. Усещам у теб някаква… особена сила, увереност – отвърнал мъжът.
„Това е моята благоразумност!“ – решила девойката. „НЕ, ТОВА СЪМ АЗ!“ – извикала богинята в нея.
Наскоро мъжът ѝ предложил брак и девойката решила, че този път ще приеме. „Но ти не обичаш този човек. Ще бъдеш нещастна с него!“ – звучал гласът на богинята. „Той печели добре и ще ми осигури всичко, от което имам нужда. Ще бъда щастлива и всички ще ми завиждат“ – възразила девойката.
И така, омъжила се и заживяла с избраника си.
Един ден нейна приятелка ѝ предложила да се запишат на танци. „Страхотно! Обожавам да танцувам“ – прозвучал гласът на богинята. „О, не мисля, че идеята е добра – казала младата жена. – Вечер трябва да се прибирам при мъжа си и да му приготвям топла вечеря. Не искам да си помисли, че съм лоша домакиня.“
Веднъж, в един мразовит зимен ден, прибирайки се от работа, жената си мечтаела само за едно: как мъжът ѝ ще я посрещне на вратата, ще свали палтото ѝ, ще сгрее премръзналите ѝ пръсти и ще ѝ приготви горещ чай, за да се стопли…
Докато си представяла тази картина, младата жена стигнала до дома си и точно пред входната врата видяла свито на топка котенце, снежнобяло, с едно сиво ушенце. Бедното създание изглеждало премръзнало и много слабо. Очите му едва-едва се отворили, за да я погледнат. Станало ѝ жал за животинката и понечила да я вземе, но се отказала.
„Прибери го вкъщи“ – казала богинята.
„Не, мъжът ми не обича животните“ – възразила жената.
„Не виждаш ли колко е слабо, студът ще го довърши. Ако сега не го вземеш, до сутринта ще е загинало“ – изтъкнала очевидното богинята.
„Не мога. Семейното щастие ми е много по-скъпо!“
„Щом е така, аз ще си отида“ – предупредила богинята.
„Върви си. Ти не си ми нужна.“
Богинята не отговорила. Вече си била отишла.
Жената влязла във входа и когато стигнала до вратата на апартамента, нетърпеливо позвънила на вратата. Ръцете ѝ били заети с тежки торби с покупки и не можела да потърси ключа си. Отвътре се чувал приглушеният звук на телевизора. Но никой не ѝ отворил.
Леко разочарована, тя оставила покупките на земята, извадила ключа си и влязла. Мъжът ѝ просто си седял в креслото и невъзмутимо гледал телевизия. Когато я чул да влиза, той без дори да обърне глава, извикал към нея:
– Защо се забави толкова? Гладен съм, сложи ми да ям.
И продължил да гледа телевизия.
Изведнъж я обзело отчаяние. Разочарованието се стоварило с цялата си тежест върху плещите ѝ. Идвало ѝ да изкрещи, но нямала сили… Вече нямала сили за нищо.
След около месец мъжът ѝ я напуснал заради друга жена. Съперницата ѝ се оказала двайсетгодишна привлекателна художничка, която живеела в същата сграда.
Това било тежък удар за жената. Заредили се тягостни зимни дни и тя потъвала във все по-дълбока меланхолия. Непрекъснато се чувствала потисната. Крепяла я единствено мисълта за наближаващата пролет. Надявала се, че, както и преди, с идването на пролетта ще ѝ стане по-леко.
Пролетта дошла, но нищо не се променило. Не се почувствала по-жива, не усетила дори онзи прилив на безпричинна радост и енергия, които напролет изпълвали тялото ѝ. За да повдигне духа си, тя си купила онази красива рокля на червени цветя, която богинята в нея толкова много харесвала. Но щом се прибрала вкъщи и я облякла, видяла в огледалото една обикновена жена на средна възраст – безцветна, скучна и тъжна.
Тогава жената се качила в планината и дълго викала богинята, но никой не ѝ отговорил.
А един неделен ден, докато гледала разсеяно през прозореца, вдигнала поглед към една от терасите и там видяла бившия си мъж, прегърнал своята нова любима. Тя изглеждала толкова свежа и лъчезарна, сияела от щастие и се смеела звънко. Била облечена в ефирна рокля на яркочервени цветя, а в ръцете си държала котка. Снежнобяла. С едно сиво ушенце.
Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!
Айнщайн
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? – Това, което ти наричаш [...]
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил задълго. Сигурно и при вас [...]
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил един ученик. – Но защо [...]
За чудото на Рождество
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било [...]
В труден момент да понесеш другия на ръце – това е любовта
Това някак се позабрави в добрите модерни времена напоследък. Наложи се твърдението, че всеки е отговорен за себе си. Че в любовта трябва да мислим само за себе си. [...]
15 любопитни факта за храната, които ще ви изненадат
1. Глутенът е протеин, а не въглехидрат Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който се съдържа в редица [...]
Кой е последният признак, че човекът до вас скоро ще си тръгне
Ако един човек става все по-сдържан и мълчалив, това е ясен признак за нещо… Ами това е хубаво! Най-сетне е престанал да вика, да спори и да отвръща на [...]
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]
Как да помолим правилно съдбата да ни дари желаното?
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто [...]
Трите смъртоносни „П“, с които можеш да унищожиш един човек
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на [...]
Истинското сърце на истинската жена е меко и нежно. Пълно с любов
Женското сърце е загадка. Жената може да бъде нетърпима и раздразнителна, ревнива и избухлива. Но всичко това е само обвивка, черупка, в която се крие истинското женско сърце. Истинското [...]
Намасте – припознай божественото в себе си и в другите
Намасте е традиционният поздрав на хинди, който понякога бива формулиран и като намаскар или намаскарам. В индийския субконтинент, както и на други места в Югоизточна Азия, се употребява, за [...]
Живей! Не се страхувай, че може да паднеш и да се удариш, да се изцапаш и да се намокриш…
Майка завела момченцето си до едно езеро. То било на четири години и тогава за първи път видяло езеро. Смаяло се. Било много горещо. Майката седнала на една плажна [...]