
Защо си тръгнах от една жена, която много ме обичаше

Защо си тръгнах от една жена, която много ме обичаше
Защо понякога мъжете напускат любящите жени? Вижте изповедта на един мъж, който се чувства виновен за раздялата с жената до себе си и се е опитал по някакъв начин да ѝ обясни своето решение.
Защо те напуснах? Честно казано, дори не знам откъде да започна. Но все пак ще се опитам, защото ти искаш да знаеш истината, нали? Ето, слушай…
Дразнех се, когато полагаше неистови усилия да ми се харесаш и се опитваше да ми угодиш на всяка цена. Но по този начин ти вече не беше себе си. Само и само за да ми угодиш, ти никога не казваше, че си уморена или разочарована от нещо.
Не казваше и дума, когато ми беше ядосана или обидена. Просто мълчеше и продължаваше да се усмихваш мило. В този момент вече и аз започнах да се ядосвам. Наистина не разбирах защо правиш тази жертва? Нима някога съм искал от теб да мълчиш и да се съгласяваш с всичко? Не, не съм. Тогава защо правеше всичко това?
Аз исках от жената до себе си да бъде жива и емоционална. Да ми казва в очите какво я притеснява и какво не ѝ харесва. А не да се съгласява с всичко и да се усмихва, сякаш всичко е наред. Но, по дяволите, аз виждах, че не е така!
Именно това ме отблъскваше в теб – постоянното сляпо желание да ми угодиш. Винаги и за всичко. Чувствах се така, сякаш живея с робот, който е програмиран да ме прави щастлив, без да се интересува от собствените си нужди, желания и стремежи. Дори се питах дали изобщо има такива…
Толкова много исках да те направя щастлива, но не знаех как, защото ти таеше всичко в себе си и непрекъснато повтаряше като мантра: „Ти си моето щастие. Най-важното за мен е ти да си щастлив“. И това ме побъркваше!
Не знаех как да те извадя от това състояние на сляпа преданост към мен. Не знаех как да те накарам да се опомниш и да се превърнеш отново в онзи жена, която някога ме беше привлякла толкова силно и беше пленила сърцето ми… Тогава ти беше жизнена, интересна и енергична, беше емоционална и уникална по свой собствен начин. И аз ужасно много обичах точно това в теб!
А после по някаква причина реши да забравиш за себе си и да ограничиш всички свои интереси до мен. Започнах да се чувствам виновен за тази промяна в теб, но не можех да се откажа от всичко, което беше важно за мен: приятели, хобита, свободно време и лично пространство. Не можех и не исках да се откажа от тези неща, тъй като чувствах, че това е неправилно и не би трябвало да е така в една здрава и нормална връзка.
И така постепенно започнах да се отдалечавам от теб, за да запазя това равновесие. Но ти изобщо не ми помогна в това начинание, а напротив – постоянно ме преследваше и ми казваше, че не можеш да живееш без мен. Това започна да ме задушава. И да ме плаши. Тогава започнах да обмислям раздялата с теб…
Да, знам, че наистина ме обичаше и ценеше. Но в същото време ти изобщо не обичаше и ценеше СЕБЕ СИ, а това е нещо много важно. Ето защо реших, че е по-добре да те напусна.
Искрено ти пожелавам отново да откриеш себе си и да се обикнеш. И никога повече, чуваш ли, никога повече не бъди нечия бледа сянка. Защото ти се нещо много повече. Никога не го забравяй!
Препоръчано по темата: „ЕМОЦИОНАЛНА ПЛАСТИЧНОСТ“ от д-р Сюзън Дейвид, издателство Гнездото
●●●
Сюзън Дейвид е доктор на психологическите науки, психолог в медицинския факултет на Харвард. Като психолог и практически наставник тя повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова концепция, която нарича „емоционална пластичност“ ‒ изключителна идея, променила начина, по който обществото ни възприема емоциите.
Емоционалната пластичност е процес, който ни помага да живеем в настоящето и да бъдем гъвкави в един сложен и бързо променящ се свят, да понасяме стреса и да преодоляваме неуспехите. „Не е нужно да игнорираме трудните емоции или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях.“
от д-р Сюзън Дейвид
Един изцяло нов метод за справяне с емоциите! Метод, който ни показва как да се откачим от вредните мисловни модели, да осъзнаем по-добре емоциите си и да живеем в мир с тях, за да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да постигаме целите си и да живеем пълноценно точно сега.
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
Джордан Питърсън: Преди да решите да помагате на някого, поинтересувайте се защо този човек е в беда
Неразумно е да приемате, че той или тя е невинна жертва на несправедливите обстоятелства. Това е най-невероятното, а не най-правдоподобното обяснение.
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в ъгълчето на окото, както са [...]
Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, защото това ни изправя пред невъзможни очаквания. Обикновено дълбоките, [...]
Джордан Питърсън: Бъдете благодарни въпреки страданието
Когато скърбим за нечия загуба, дълбоко в себе си ние вземаме решението, че въпреки всичко животът на този човек е бил ценен. Може би това е отражение на едно [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Когато си гневен, спомни си тази притча
Притча, която ще те научи как да постигаш душевен покой... Един монах попитал учителя си как постига спокойствие и вътрешен мир. – Ще ти разкажа нещо – отговорил той. – [...]
Как да поддържаме здравословно тегло
Д-р Джайлс Йоу, генетик в Кеймбриджкия университет и експерт по затлъстяването, търси отговорите на въпроси като: Защо всички дебелеем? Защо някои хора са по-гладни от други? Кои биологични сили [...]
Не можеш да излекуваш тялото, без да лекуваш душата: историята на едно самоизцеление
Мария беше типична жителка на окръг Марин в Северна Калифорния. Беше вегетарианка, обичаше разходките сред природата, практикуваше йога, състезаваше си в триатлони, приемаше много хранителни добавки, не пушеше и избягваше употребата на алкохол и упойващи вещества. Но медицинският й картон беше дебел половин метър и тя страдаше от четири хронични заболявания.
Човекът, който търсел истината
Мустафа бил добър и мъдър човек. И през целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не [...]
Представете си какви бихте могли да бъдете и целенасочено се стремете към това
Здравата, енергична и преди всичко честна личност ще признае грешките си. Тя доброволно ще се откаже от остарелите идеи, разбирания и навици, които пречат на по-нататъшното ѝ израстване и [...]
За чудото на Рождество
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било [...]