Сълзите на бедняка

Сълзите на бедняка

Луната почти беше преполовила своята разходка по тъмното небе, а господин Волв стоеше все така неподвижен върху прекрасното кожено кресло пред горящата камина. Изглеждаше като цар на своя трон, с неподвижно каменно лице. Единственото, което едва помръдваше, бяха очите му, трескаво следящи танца на огъня.

Всъщност господин Волв не беше цар, поне не истински, но притежаваше огромна империя, в която работеха стотици. Той определено бе по-богат от някои царе. В редките случаи, в които имаха честта да го зърнат, хората го гледаха с възхита и почит. Той не излизаше често, не обичаше срещите и дългите разговори, а най не му се нравеше, когато се налагаше да говори с непознати. Но този ден реши да предприеме приключение, на което до този момент не би се осмелил.

Нареди на един от служителите си да му донесе дрехи, такива по-простички, каквито хора от бедните квартали биха носили, и един стар куфар. Съблече своите изискани, прилежно изгладени одежди, облече вехтите, поразроши косата си, обу едни видимо носени от друг обувки, взе куфара и призори излезе от дома си. Избра ранния час не заради друго, а да не би някой от хората на неговата улица, които го познаваха и почитаха, да го видят в подобен окаян вид. Докато вървеше из града така облечен, се чувстваше ужасно. Сякаш върху неговата кадифена кожа някой беше метнал вълнена риза, от онези бодливите, и със сигурност никак не му беше по мярка!

Към обед стигна крайната си цел –  най-бедния квартал. Улиците оправдаха неговите очаквания –  прашни, тесни, с аромат различен от този пред неговата къща. Пообиколи, но от дългия преход вече чувстваше истинска умора, беше жаден и доста гладен. В бутафорния куфар не се беше сетил да сложи нито вода, нито храна. Може би защото никога не беше оставал гладен и жаден на улицата, не беше помислил за това. Огледа се за ресторант или кафене, такива нямаше. Обиколи още малко и за негово огромно щастие в края на една от улиците видя жена, която продаваше някакъв сироп. Бързо се запъти към нея –  така, както бродник в пустинята би се затичал към оазис.

–  Една чаша моля.

–  Заповядайте – усмихна се топло младото същество и му подаде чашка, пълна с течност, много ценна за Волв в момента.

Той бръкна в скъсания си джоб и от него извади едра банкнота. Очите на момичето сякаш стреснато гледаха ту към мъжа, ту към парите, с които искаше да се разплати.

–  Не, господине, не мога да ви върна. Не бих могла дори да събера печалбата си за цялата седмица.

–  О! – възкликна тихо Волв. – Само такива имам, а съм толкова жаден… – Сякаш го каза по-скоро на себе си, отколкото на продавачката.

–  Задръжте чашата, господине, и не ми давайте нищо.

–  Ама как, грехота е да продавате, без да вземате нищо!

–  А не е ли грехота да оставя жаден пътник на улицата? Вземете я! – И момичето подаде чашата към Волв, отново широко усмихната.

Той продължи надолу по улицата замислен що за чудновато момиче и що за странно място е това. Отново се забърза. Забеляза малка къща с три стъпала пред входа. Седна на най-горното и се загледа в тези чудати хора.

Не знам колко дълго бе се взирал в лицата на минувачите, но слънцето вече почти се беше скрило, когато пред същия праг, на който стоеше, Волв видя дребен мъж и две усмихнати дечица. Говореха си оживено и въпреки изморения си вид мъжът се усмихваше доста често. Щом се приближиха и го забелязаха, се спряха пред него.

–  Здравей, пътнико.

–  Здравейте – отвърна леко притеснено Волв.

–  Сигурно идвате от далеч, изглеждате доста уморен, а може би сте и доста гледен.

–  Как познахте – засмя се господинът.

–  Не сте първият уморен и гладен човек, когото виждам. Знаете ли, тук няма да е лесно да намерите подслон и храна, затова ми се струва редно поне да ви нахраня. Заповядайте! – каза мъжът, докато се качваше по стъпалата и отваряше вратата точно зад гърба на Волв. – Имате късмет, днес жена ми е приготвила своя специалитет.

Волв не му мисли много, стана и последва странния дребен мъж  в нисичката му, тъмна къща.

–  Как се казвате? Аз съм Матео, а това е красивата ми съпруга.

И Матео рязко се обърна и прегърна също толкова дребничка и слабичка жена, която точно се беше подала, за да види кой е пристигнал.

–  Волв, приятно ми е, господине. Благодаря ви за добрината.

Дребният се усмихна и нареди чаши по масата, докато жената носеше голямо, захлупено гърне, което постави в центъра ѝ. Матео вдигна похлупака на глинения съд и Волв с ужас установи, че вътре има само рядка супа. Скоро в чинийката му имаше от същата супа, а в чашата му – сироп, много напомнящ на този от уличното момиче.

–  Знаете ли, аз съм срещал само един човек с име като вашето – каза мъжът, докато сърбаше ентусиазирано от супата – но той е много различен от вас.

–  Така ли, какъв е?

–  Господин Волв от мраморната къща. Никога не съм го срещал лично, ама говорят, че е странник.

–  Той е звяр, има червени очи и дълги нокти – засмя се едно от децата.

–  Това са детски измислици. Не е звяр, ама едва ли е щастлив, скрит в каменната си къща съвсем самичък.

Волв се огледа в стаята. Малка, обикновена, дори дрипава. Светлината идваше само от един прозорец и от порутената пещ, в която тлееха някакви дънери.

–  Да, ама казват, че бил най-богатият човек в града – обади се Волв.

–  Богат е, да, но какво от това, пътнико. Аз съм по-богат от него, задето имам тази къща и тази вечеря, всичката любов на света и най-красивите очи ми се усмихват всяка сутрин, щом отворя своите. Завивката ми може и да не е от пух, но щом прегърна любимата си, душата ми се сгрява и тази топлина идва от сърцето. Най-скъпата топлина, от любовта… нея не я продават в никой магазин.

След вечеря семейството се нареди около огъня. По-голямото дете донесе някаква цигулка и засвири. Бащата затвори очи, а не след дълго Волв забеляза, че по лицето му се стичат сълзи.

–  Защо се натъжихте – попита го.

–  Не съм тъжен, радвам се. Започвам да виждам семейството си и със затворени очи.

–  Но защо ви е да си ги представяте, когато те са тук до вас?

–  Скоро няма да мога да ги виждам, очите ми са болни.

–  Защо не се лекувате, няма ли лек за болестта?

–  Има, но е много скъп – отвърна тихо Матео.

Волв едва изчака до края на мелодията. Той искаше да избяга. Колкото се може по-бързо и по-далеч! Извини се, че трябва да тръгва, изправи се и помоли да отиде да се преоблече, преди да потегли.

Жената го покани в една съседна стая. Изчака я да излезе, хлопна вратата и припряно отвори куфара. Бързо облече своите скъпи дрехи, нареди старите в куфара, затвори го, постави до него носените обувки, а над тях бележка: „Аз съм един беден човек, не мога да ви дам нищо друго. Дано тези стигнат за очите ви.“

А до бележката натрупа купчина едри банкноти.

***

Луната завършваше обиколката си по нощното небе. Господин Волв стоеше в своя кожен трон срещу мраморната камина, гледаше танца на огъня, а мислите му трескаво прескачаха през прашните улици на крайния квартал.

В устата си имаше сладък вкус от сироп, а щом затвори очи, чу мелодията на цигулката…  Изведнъж в тази красива стая, пред тази огромна камина стана много студено.

Волв никога не бе чувствал подобен студ и замислен за онази топлина, дето не можело да си я купиш в никой магазин, една едра, гореща сълза остави следа по мраморното му лице.

автор: Гергана Запорожанова
източник: highviewart.com

Промоцията е валидна до 15 април 2024 г. при поръчка онлайн!

●●●

Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.

Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.

съставител: Калина Петрова

Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!

„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“

от Анна Кирянова

Докато прелиствате страниците на тази книга, ще размишлявате над разнообразни жизнени ситуации заедно с един проницателен психолог и мъдър философ, който неведнъж се е изправял пред сложни житейски дилеми. И ще получите от него простички и мъдри съвети.

156 истории, които ще завладеят душата ви, ще ви подскажат решение и ще ви накарат да преосмислите важни аспекти от своя живот. Ще променят самите вас…

от Джордан Б. Питърсън

Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.

Книги от д-р Лиса Ранкин

от д-р Лиса Ранкин

Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.

В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.

САМО ДО 18.03.2024 - 30% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!ВИНАГИ БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА ПОРЪЧКА НАД 60 ЛВ. www.gnezdoto.bg

здраве

6 книги, които ни показват как да извървим пътя към здравето, младостта и дълголетието

вдъхновение

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

мъдрост

Десет закона на щастието от мистична Индия

Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел

– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]

Все ми е едно дали имам пари. Интересува ме дали съм благословен да зърна слънцето още един ден

Способни ли сме да отвръщаме с радост дори при най-ужасяващите обстоятелства. Можем ли да простим и най-голямата несправедливост и да продължим да се наслаждаваме на живота?Озлоблението и неспособността да простим [...]

Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите – 15 духовни послания, от които се нуждаем днес

Искаме да ви припомним мъдрите слова на двама духовни гиганти, които звучат особено актуално в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало [...]

Когато съдим другите…

Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]

МЪДРОСТ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Мъдрост и вдъхновение

ПСИХОЛОГИЯ

Психология

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Хранене и здраве

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родители и деца

Go to Top