Аз съм ерготерапевт с дългогодишен опит в работата с деца, родители и учители. В практиката си съм виждала и продължавам да виждам влошаване на социалното, емоционалното и академичното развитие на децата, както и рязко увеличаване на случаите на образователни и поведенчески проблеми.

Днешните деца идват на училище емоционално непригодни за учене и трябва да кажа, че много фактори в съвременния начин на живот допринасят за това. Както знаем, мозъкът е податлив на влияние и чрез заобикалящата среда можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. За съжаление – и аз съм напълно убедена в това – въпреки добрите ни намерения, ние развиваме мозъците на децата си в грешна посока.

Ето къде грешим:⠀

1. Твърде много технологии

Технологичните устройства се превърнаха в безплатни „детегледачки“ за нашите деца. Само че те съвсем не са безплатни. Ние плащаме за тази помощ с нервната система на децата си, с липсата на внимание и с неспособността им да отлагат задоволяването на своите желания.

В сравнение с виртуалната реалност ежедневието е скучно. Когато децата влязат в класната стая, те се сблъскват с човешки гласове и адекватна визуална стимулация, за разлика от графичните експлозии и специални ефекти, които са свикнали да виждат на екраните.

След часове, прекарани във виртуалната реалност, децата свикват с високото ниво на стимулация, което предоставят видеоигрите, и за тях става все по-трудно да обработват информацията от учебния материал – просто тя е с по-ниско ниво на стимулация и това се отразява негативно на способността им да решават академични задачи.

Другото, което правят технологиите, е, че ни отдалечават емоционално от нашите деца и семейства. А емоционалната близост на родителите е основната храна за детския мозък. За съжаление малко по малко ние ги лишаваме от тази храна.

2. Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат

„Гладен съм! – Ей сега ще ти купя нещо за ядене.“

„Жаден съм. –  Ето, там има автомат. Отиди и си купи нещо.“

„Скучно ми е! – Вземи моя телефон.“

Искаме да направим децата си щастливи, но за съжаление ги правим щастливи само в настоящия момент. В дългосрочен план ги правим нещастни. Защото способността да се отлага задоволяването на нуждите е един от ключовите фактори за бъдещия успех. Тази способност означава да можеш да функционираш под стрес. Така че нашите деца постепенно стават все по-неподготвени да се справят дори с незначителни стресови ситуации, което в крайна сметка се превръща в огромна пречка за техния успех в живота.⠀

Често ставаме свидетели на неспособността на децата да отлагат желанията си – виждаме това в класната стая, в моловете, в ресторантите и в магазините за играчки, когато чуят отговора „Не“.  И това е така, защото родителите са научили мозъка на детето незабавно да получава всичко, което иска.

3. Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци.“

„Тя не обича да си ляга рано.“

„Той не обича да закусва.“

„Тя не обича да си играе с играчки, но се справя много добре с таблета.“

„Той не иска да се облича сам.“

„Тя не може да се храни сама.“

Постоянно чувам подобни твърдения от родителите. Откога децата започнаха да ни нареждат как да ги възпитаваме? Та нали, ако се съобразим с всички тези изисквания, те по цял ден ще гледат телевизия или ще си играят на таблета, ще ядат чипс и никога няма да легнат да спят.

Как им помагаме, ако им дадем това, което искат, при положение че знаем, че не е добро за тях? Без правилно хранене и здрав нощен сън децата отиват на училище раздразнителни, тревожни и невнимателни.

Освен това по този начин им изпращаме погрешно послание. Те се научават, че могат да правят каквото си искат и да не правят това, което не им харесва. А къде остава понятието „трябва да се направи“? За да се постигнат каквито и да е житейски цели, трябва да се прави това, което е необходимо, а то невинаги е това, което на нас ни се иска. Ако например едно дете иска да бъде отличен ученик, трябва да учи упорито. Ако иска да стане футболист, трябва да тренира всеки ден.

Нашите деца много добре знаят какво искат, но им е трудно да направят необходимото, за да постигнат тази цел. Това води до непостижими цели и ги оставя разочаровани.

4. Безкрайно забавление

Създадохме за нашите деца изкуствен свят на безкрайно забавление, в който няма скучни моменти. В момента, в който детето притихне, веднага хукваме да му осигурим ново забавление – в противен случай ни се струва, че не изпълняваме родителския си дълг.

Ние живеем в два отделни свята: те в своя „забавен“ свят, а ние – в „света на работата“.

Защо например да не ни помагат в кухнята или при почистване на жилището? Защо да не си приберат сами играчките? Това е проста и монотонна работа, която тренира мозъка да изпълнява и скучни задължения, тоест да бъде работоспособен и в режим „скука“. Това е същият „мускул“, който е необходим за обучението в училище.

Когато децата тръгнат на училище и дойде време да пишат и да изпълняват различни задачи, те отговарят: „Не мога, това е трудно, прекалено скучно е“. Защо? Защото „мускулът“ не се тренира с безкрайно забавление. Той се тренира само докато работи и се натоварва.

5. Ограничено социално взаимодействие⠀

Всички ние сме заети хора, затова даваме на децата какви ли не устройства и технологии – така и те са „заети“. Някога те играеха навън, където развиваха социалните си умения в напълно естествена среда. За съжаление технологиите изместиха всички дейности на открито. Освен това ограничиха социалното взаимодействие между родители и деца.

Очевидно е, че децата имат проблем в общуването. Защото „безплатните бавачки“ не могат да им помогнат да развият социални умения. А социалните умения са изключително важни за успеха на един човек!

Тренирайте мозъка на детето!

Не бива да се забравя, че мозъкът е като мускул, който се учи и тренира. Ако искате детето ви да може да кара колело, вие го учите на това. По същия начин, ако искате детето да може да чака, просто трябва да го научите на търпение. Ако искате да може да общува, трябва да го социализирате. Това се отнася и за всички други умения. Без разлика!

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му така, че то да функционира успешно както на социално и емоционално, така и на академично ниво.

Ето как:

Ограничете достъпа до технологиите и възстановете емоционалната близост с децата

• Подарете им цветя, усмихнете се, гъделичкайте ги, сложете мила бележка в раницата или под възглавницата им, изненадайте ги, като ги заведете на обяд след училище, танцувайте заедно, бийте се с възглавници.
• Организирайте семейни вечери, играйте на настолни игри, карайте заедно велосипеди, правете си късни разходки на открито.

Тренирайте отлагане на удоволствието

• Накарайте ги да чакат! Нормално е да има и моменти на скука. И това е първата стъпка към творчеството.
• Постепенно увеличавайте времето на очакване между „искам“ и „получавам“.
• Избягвайте да използвате мобилни устройства в колата и в заведенията. Научете децата си да общуват или да играят, докато чакат.
• Ограничете постоянното похапване.

Не се страхувайте да поставяте граници. Децата се нуждаят от тях, за да растат щастливи и здрави.

• Направете дневен график за време за хранене, време за лягане и време за технологични устройства.
• Мислете какво е добро за децата, а не какво искат или не искат. След време ще ви благодарят за това.
• Възпитанието не е лесна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да направят това, което е добро за тях, въпреки че през повечето време то ще бъде точно обратното на това, което искат.
• Децата имат нужда от закуска и питателна храна. Те трябва да прекарват определено време навън и да си лягат навреме, за да могат да отидат на училище в добра форма за учебния процес.
• Превърнете това, което не обичат да правят, в забавни, емоционално стимулиращи игри.

Научете децата си да вършат монотонна работа от най-ранна възраст, тъй като това е основата за бъдещата им работоспособност

• Сгъване на изпраните дрехи, подреждане на играчките, окачване на дрехите на закачалки, разопаковане на хранителните продукти, подреждане на масата, приготвяне на обяда, оправяне на леглото.
• Бъдете креативни и направете тези задължения забавни и стимулиращи, така че мозъкът на детето да ги асоциира с нещо позитивно.

Създайте им социални навици

• Научете ги да изчакват реда си, да споделят, да губят и да печелят, да хвалят другите, да казват „благодаря“ и „моля“.

Въз основа на моя опит като терапевт мога да кажа, че децата се променят в момента, в който родителите променят подхода си към възпитанието. Помогнете на децата си да успеят в живота, като тренирате мозъка им, преди да е станало твърде късно.

Публикувах тази статия през май 2016 г. В рамките на една година тя беше прочетена от шест милиона души и беше преведена на 15 езика, получих хиляди коментари от родители, учители и специалисти, които споделят моите опасения. Огромният отзвук на статията ми доказва, че хората по целия свят вече се тревожат за благополучието на децата си и смятат, че е наложително да се промени начинът, по който ги отглеждаме и възпитаваме. Благодаря ви.

Автор: Виктория Прoудей; Превод: Гнездото