Все повече хора се оплакват от проблеми с мозъчната дейност – разсеяност и липса на концентрация (т.е. неспособност да се съсредоточат и да съберат мислите си за решаване на проблеми), трудност при запомнянето на информация, физическа неспособност да се четат големи текстове, да не говорим за книги.

И те започват да търсят медикаменти за подобряване на мозъчната дейност, и по-специално на паметта. Парадоксално е, че този проблем е характерен не само и не толкова за възрастните хора, при които това е „нормално за възрастта“, колкото за хората на средна и млада възраст. Те дори не се интересуват от причините за това, а автоматично го отдават на стреса, умората, нездравословната среда, отново на възрастта и т.н. Само че това изобщо не е така, дори в някаква степен. Сред моите пациенти има такива, които са на 70 и доста над 70 години, и въпреки това нямат никакви проблеми нито с паметта, нито с мозъчната дейност.

И така, каква е причината?

Причината е, че независимо от всички аргументи никой не иска да се откаже от т. нар. постоянна, денонощна „информационна свързаност“. С други думи, ускорената загуба на мозъчните ви функции е започнала в онзи важен ден, когато сте решили да сте постоянно „на линия“. И няма никакво значение защо сте го направили – дали сте били принудени заради работата си, дали от безделие или заради елементарния страх, че няма да сте „на ниво“, т.е. че може да бъдете заклеймени като особняк, като „черната овца“ сред себеподобните си.

Още през 2008 г. стана известно, че средностатистическият интернет потребител чете не повече от 20% от текста, публикуван на страницата, и по всякакъв начин избягва дългите пасажи! Нещо повече, специализирани проучвания показват, че човек, който е постоянно „в мрежата“, не чете текста, а го сканира като робот – улавя разпокъсани части от информацията, непрекъснато скача от едно място на друго и оценява прочетеното изключително от позицията „става ли за споделяне, мога ли да изпратя това на някого?“. И то не с цел обсъждане, а предимно с цел предизвикване на анимирани емоции, придружени с кратки реплики и възклицания в SMS формат.

В хода на проучването става ясно, че страниците в Интернет, както вече споменах, не се четат, а се прелистват по модел, наподобяващ латинската буква „F“. Потребителят най-напред прочита първите няколко реда от текстовото съдържание на страницата (понякога дори от началото до края), след това прескача към средата на текста, където прочита още няколко реда (но само частично, без да ги дочете до края), а след това бързо се спуска до самия край на страницата – за да види „как свършва“.

Следователно най-ефективният начин за предоставяне на информация на обикновен интернет потребител е тя да бъде поднесена под формата на обърната пирамида (т.е. на принципа „колкото по-надолу, толкова по-малко“), със задължително подчертаване на ключови думи (за да разберат потребителите кое е важно и кое не толкова) и не повече от една мисъл на параграф. Това е единственият начин той да задържи вниманието си върху страницата възможно най-дълго. Ако надолу плътността на информацията не намалява или, още по-лошо, се увеличава (както е например в тази статия), тогава единици ще се задържат на страницата.

Моето лично мнение е следното:

Интернет е истински наркотик. А какво представлява наркотикът? Това е нещо напълно безполезно, без което всеки човек може да живее чудесно… докато не опита. И когато опита, тогава възниква зависимостта за цял живот. Наркоманията не се лекува. 

От проблеми с възприемането на информация се оплакват всякакви хора от най-различни социални прослойки и професии – от висококвалифицирани университетски преподаватели до механици и сервизни работници. За подобни проблеми се говори много, особено в академичните среди – хората, които поради естеството на работата си общуват ежедневно и интензивно с ученици и студенти, съобщават, че и без това ниското ниво на умения за четене и възприемане на информация от година на година става все по-лошо.

Повечето хора изпитват огромни затруднения при четенето на дълги текстове, да не говорим за книги. Дори публикации в блогове, по-големи от три или четири абзаца, вече изглеждат на болшинството потребители твърде трудни за възприемане и следователно досадни и скучни. Едва ли има човек, който не е срещал изявленията в мрежата от сорта: „О, твърде дълго е, непосилно е за мен“. Получава се порочен кръг – няма смисъл да се пишат дълги текстове, тъй като почти никой няма да ги прочете, а намаляването на количеството предавана мисъл води до още по-голямо изглупяване не само на четящите, но и на пишещите. В резултат на това имаме това, което имаме – масово затъпяване.

Дори хора с добри (някога) умения за четене казват, че след цял ден сърфиране в Интернет и преглеждане на десетки и стотици имейли не могат дори да започнат една интересна книга. В буквалния смисъл. Защото още на първата страница четенето се превръща в истинско мъчение.

Защо не върви четенето?

а) Защото продължавате да „сканирате“ текста, търсейки ключови думи в него, и ви е трудно да промените това;

б) Защото не можете да възприемете и осмислите сложния синтаксис, присъщ на повечето класически, съдържателни или съдържащи научни факти произведения, тъй като този синтаксис напълно отсъства при обмена на телеграфни съобщения, придружени от емотикони.

В резултат на това се налага едно изречение да бъде препрочитано по няколко пъти! Най-откровените хора директно си признават: Отвратен съм от себе си!

Но това далеч не е всичко. Поради постоянната свързаност с Интернет рязко се влошават такива човешки умения като способността да се връщаш към вече осмислена важна информация, да анализираш прочетеното и да предизвикаш въображението си. Още по-лошото е, че в 80% от случаите хората влизат в Интернет, за да си набавят съмнителни забавления или да черпят информация, която има не просто нулева, а отрицателна културна стойност.

В същото време повечето хора (особено младите) са толкова зависими от своите устройства, че при заплахата да бъдат изключени от мрежата дори за един ден изпадат в ужас, граничещ с паника, дори получават нещо като истински физически срив, напомнящ на наркотичната зависимост. Не вярвате? Хайде, изключете се НАПЪЛНО от мрежата и се опитайте да изживеете така поне 2-3 дни.

Съществува мнение, което аз напълно споделям, че способността за ефективно възприемане на сложни текстове и за четене на по-сложна литература много скоро ще се превърне в елитарна привилегия, достъпна само за една специална прослойка. Тази идея не е нова. Да си припомним, че Умберто Еко в романа си „Името на розата“ предлага в библиотеката да се допускат само тези, които могат и са готови да възприемат сложни знания. А всички останали ще могат да четат само табели (и интернет).

С други думи, никакви хапчета, хранителни добавки, диети, психиатри и т.н. не могат да спрат деградацията на мозъка. Може да я спре само едно – преустановяване на постъпването и обработката на всякакъв вид информационен боклук и ежедневно натоварване на мозъка с така наречената „полезна информация“. Този процес е изключително труден, а за много хора е абсолютно невъзможен. Мнозина, както се казва, вече са изпуснали последния влак.

И така, да обобщим накратко:

1. Устройствата, които осигуряват постоянния ви достъп до информация/интернет (смартфони, таблети и т.н.) и без които не отивате дори в тоалетната, на практика ви превръщат в хора с муден, апатичен, трудно мислещ мозък, неспособен да разсъждава и анализира. Разбира се, като всеки наркоман вие сте убедени в обратното – че тези устройства правят живота ви невероятно пъстър, интензивен, удобен и т.н., а самите вие сте модерна, напредничава личност, която винаги е „в час“.

2. Благодарение на тези устройства мозъкът ви непрекъснато, денонощно се залива от всякакъв вид информационен отпадък, който замърсява вашия „бордови компютър“ толкова много, че ви прави все по-неспособни да извършвате сложна, висококвалифицирана работа. Започвате да пишете и говорите объркано, дори несвързано, а речникът ви изобилства от паразитни думи. Когато разказвате нещо, трудно намирате правилните думи, а когато слушате някого, бързо губите нишката на разговора и започвате да скучаете и да се прозявате. Когато пишете, започвате да правите грешки на почти всяка дума и дори не знаете как да използвате препинателни знаци. Затова пък сте царе на готините селфита и бързите чатове във Viber или WhatsApp.

3. Ето ви една лоша новина: мобилните комуникации трябва да се използват само и изключително в СПЕШНИ случаи. Например пристигнали сте в непознат град и не можете да намерите човека, с когото имате среща, или пък закъснявате за важна бизнес среща – тогава наистина трябва да се свържете. Т.е. трябва да конфигурирате телефона си само за получаване или предаване на необходимата ви професионална и бизнес информация. А през останалото време мобилната връзка трябва да е ИЗКЛЮЧЕНА. Мога да си представя колко неприятно ви е само от мисълта за подобна перспектива.

4. Ако направите това, трябва да сте подготвени, че цялото ви обкръжение, меко казано, няма да ви разбере – най-малкото ще ви обявят за побъркани. Но не се впечатлявайте от оценката на другите. Вие ​​сте обект на информационна атака и трябва да се защитите – не забравяйте това. Както каза президентът на CBS News Ричард Салант: „Нашата работа е да продаваме на хората не това, което те искат, а това, от което ние се нуждаем“.

5. И накрая, трябва отново да се научите да четете книги. Истински хартиени книги! Разбирате ли?! Престанете да се взирате с часове с невиждащ поглед в екраните, а четете книги. Ще бъде трудно, но опитвайте, не се отказвайте. Не е нужно да се насилвате – първия ден прочетете половин страница, на следващия – цяла страница, на третия – страница и половина и т.н. Имайте предвид, че тялото и психиката ви ще се съпротивляват по всякакъв възможен начин – ще се чувствате зле и ще се опитвате да се занимавате с каквото и да било, стига мозъкът да не се напряга.

Не ви пожелавам късмет, защото в случая нямате нужда точно от късмет.

Автор: A.Н. Стацкевич „Деградация на мозъка“, превод: Гнездото