
Почернената старица

Почернената старица
Свечерявало се. Било ранна зимна вечер. Офисите затваряли един по един и по централните улици се изливали монотонни реки от хора – всеки потънал в мислите си, забързан към собствения си малък свят. После потъвали в метрото.
Под високия купол на една от метростанциите тази човешка река поспирала за малко, сякаш за да набере сила, и на равни интервали от време, щом наоколо затрещявал наближаващият влак, се разделяла на вълни и щурмувала мотрисите.
Само една невзрачна и дребна фигурка не помръдвала от мястото си в края на металните пейки. Облечена в черно старица седяла неподвижно с помръкнал, невиждащ поглед, събрал цялата мъка на този свят. Единствено устните ѝ помръдвали леко, сякаш мълвели беззвучна молитва. Очите ѝ били притворени, а ръцете със сключени костеливи пръсти лежали в скута.
В един момент до нея седнали майка и двете ѝ деца, момченце и момиченце на около две и три години. Децата не спирали да бърборят, да се въртят, да се побутват и невъздържано да се смеят. Майката им се скарала и те най-сетне се укротили и започнали да се оглеждат наоколо. В този миг забелязали седналата до тях старица и я загледали с нескрит интерес. След малко момченцето протегнало ръчица и я докоснало по лакътя. Възрастната жена се сепнала, отворила очи и видяла детето. В погледа ѝ просветнала радост, тя се усмихнала и погалила детето по главата. Трогната от радостта на старицата, младата жена се обърнала към нея и я заговорила:
– Боже мой, каква навалица е по това време! А вие чакате ли някого?
– Не, дъще. Аз няма повече кого да чакам.
– Но защо говорите така? Какво ви се е случило?
– Най-тежкото, дъще, най-тежкото… Синът ми… моята едничка радост и утеха, единственият светъл лъч в живота ми… отиде си. Няма го вече. Господ прибра него, а остави мен, старата жена, безполезна и никому ненужна. Вече няма живот за мен. Нямам си никого.
И старицата тихо заридала.
– Не плачете, майко, моля ви… Сърцето ми се къса да ви гледам така. – В този миг тя се сетила за нещо и попитала: – Кажете ми, защо стоите тук? Защо не сте на топло, у дома?
– У дома… Моето „у дома“ беше една квартира, която синът ми плащаше. Вчера изтече последният месец, за който беше платил, и днес трябваше да напусна. И сега… сега няма къде да отида…
Младата жена едва сдържала сълзите си, докато слушала разказа на бедната старица. Тежка буца заседнала в гърлото ѝ, като си помислила колко много ѝ напомня за покойната ѝ майка. Имала същото мило и скромно излъчване, в погледа ѝ греела същата топлота, щом поглеждала към двете деца. Така мечтаните внучета, които скъпата ѝ майчица не дочакала да види.
– Грешите – отронила с пресипнал от мъка глас. После се прокашляла и добавила твърдо: – Има къде да отидете. От днес ще ми бъдете майка, а аз ще съм ваша дъщеря. Вече не сте сама и имате за какво да живеете. Погледнете тези деца. Те ще растат щастливи, защото ще имат баба.
В забързания ни живот ние често не забелязваме хората, които най-много се нуждаят от помощ и внимание: възрастните, самотните, страдащите. А колко малко е нужно, за да сгреем нечия самотна душа, да дарим любов и надежда…
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил един ученик. – Но защо [...]
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една градина имало голямо ябълково дърво, [...]
Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал: – Защо се стараеш толкова много? – Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има [...]
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
5 кратки истории, в които може да познаете себе си! Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме
Животът не е лотария. И никога не е бил! Ние привличаме – и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на подсъзнанието си. Мислите са реални неща. Те променят [...]
Тайната на семейното щастие е… щастливата жена
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква [...]
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]
Tайната на истинското здраве няма нищо общо с витамини и добавки, а с една простичка промяна на гледната точка
Тази година навърших 102 години. Като лекар и човек, навлязъл във второто си столетие, хората често ме питат каква е тайната на дългия и щастлив живот в добро здраве. [...]
Агата Кристи: Човек трябва да плати определена цена за всяко нещо, което обича
Тя е любима на милиони по света със своите неповторими криминални истории. Но може би малко хора са се докосвали до нейната житейска мъдрост, до неповторимия ѝ оптимизъм и [...]
На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не [...]
Най-важното е да имаш противотежест, която да ти позволи да се изправиш
Могат да ви ограбят и да ви причинят значителни щети… Могат да ви превият до земята. Но докато имате вътрешна пружинка, ще се изправяте отново. Докато притежавате жизнена сила. [...]
Никога не е късно да разцъфнеш
Когато започнем да развиваме нещо ново, често в ума ни минава мисълта, че това е работа за млади хора, които имат целия живот пред себе си. Но това е [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]














































