Умолявам ви, скъпи родители! Не живейте само заради децата си. Не се фокусирайте прекалено много в тях. Те не се нуждаят от това. Нещо повече – вредно е за тях.

Колко разбити съдби и сърца, колко обиди и неразбиране… Виждам жени, майки, които са се отказали от всичко в името на децата. А след това виждам техните деца. Повярвайте ми, гледката е тъжна.

Ще ви разкажа няколко истории, като искрено се надявам никой да не познае себе си в тях.

***

Ирина е самотна майка. Тя отглежда и възпитава сина си Иван сама. Ирина никога не се е омъжвала. И е вложила в сина си най-доброто, на което е била способна. С цената на много усилия и лишения е успяла да му купи апартамент, да осигури неговото образование в университета. Да, сега той е страхотен, забележителен мъж. Успешен. И тъкмо навърши 50. Никога не е бил женен, никога не се е замислял за деца. През целия си живот той се опитва да върне дълга към майка си. Но не успява.

***

Бащата на Катя има огромни планове за дъщеря си и работи денонощно заради нея. Тя е много способна и неговата мечта е един ден момичето да стане най-добрият лекар. Записва я в университета, но с ужас разбира, че тя се е отказала. Младото момиче просто иска да живее своя живот. По друг начин. Тя иска да стане художник. Тогава бащата се опитва да я вразуми и ѝ представя сметка за изхарчените пари. В нея е записал всичко – колко е струвало образованието ѝ в училище, извънкласните занимания и курсове, дрехите, храната… И иска тези пари да му бъдат върнати, след като тя не е удовлетворила неговите амбиции. Излишно е да споменавам, че Катя от този момент нататък не е виждала своя баща. А оттогава са минали повече от 30 години.

***

Заради дъщеря си Светлана Мария се отказва от целия си личен живот. След развода с бившия си съпруг тя игнорира всякакви срещи с други мъже, страхувайки се да не травмира малката си дъщеря. През цялото време Светлана наблюдава живота на майка си и изпитва голяма благодарност и признателност към нея. Само че тя вече е на 40 и през всички тези години не е излизала на нито една среща. Дори не допуска, че може да изостави майка си и да започне да гради своя живот. И в края на краищата остава без собствено семейство и мъж до себе си.

***

Родителите на Игор и Жени са страхотни хора. Те правят за децата си всичко, което могат, дори и невъзможното. Погледнато отстрани, семейството е сплотено и задружно – винаги отбелязва всеки семеен празник, отпуските неизменно прекарва заедно. Само че в цялото това прекрасно родителство двамата родители губят своето съпружество. Те са обърнали гръб на своя семеен живот и вече не ги свързва нищо освен децата. В продължение на 30 години живеят единствено като родители – майка и баща. А когато децата тръгват по своя път, те просто се развеждат. Дъщеря им Жени и до момента не може да разбере как се е случило всичко това. Тя все още не може да осъзнае лъжата, в която е живяла толкова време. Сега е на 37, но и през ум не ѝ минава да се омъжи. Страхува се да не повтори тъжната история на своите родители. Младата жена не може да забрави, че нейната майка си отива от този свят много скоро след развода.

***

Георги е късно дете. През целия му живот са треперили над него, обгрижвали са го, наставлявали са го. Неговата майка в един момент се отказала да чака „принца“ и решила да роди дете без брак. За себе си. А след това решила, че чрез сина си ще сбъдне всички свои мечти. Жената по всякакъв начин се опитвала да го направи вундеркинд. Георги изучавал едновременно няколко езика, свирил на арфа, посещавал много курсове в извънучебно време. Майка му много се гордеела с това и винаги го карала да демонстрира своите умения пред гостите, включително и да изсвири нещо пред тях. Все пак арфата е толкова екзотичен инструмент. Георги вече е на 40. В момента се развежда, а неговите деца ще се отглеждат от друг мъж. И Георги няма нищо против. Той до ден днешен не знае какви са неговите желания и цели. Той не стана вундеркинд. Просто не издържа и се пречупи. И сега пие. Преди работа, на работа и след работа. Но майка му не може да види това.

Колко още такива истории съществуват? Нима не разбирате, че когато детето се превърне в единствен смисъл на вашия живот, вие стоварвате върху крехките му рамене непосилен товар. Вие го поставяте сякаш в херметически затворена стая, в която въздухът рано или късно ще свърши. Да, отначало може и да се живее така, но постепенно детето започва да се задъхва от недостига на въздух. Вашата прекомерна любов и загриженост постепенно го задушават. И не стига че 20 или повече години живее в тази задушаваща атмосфера, но то цял живот остава с усещането, че длъжник.

Предоставя му се сметка, която трябва да плати. Да, вариантите са различни. Детето може да плаща тази сметка през целия си живот, като Иван и Светлана от горните истории, или пък да се възпротиви – да започне да пие или да преустанови всички контакти – като Георги и Катя. Не всички могат да разберат и да приемат такова отношение на родителите и при това да не жертват своя собствен живот.

Затова ви моля още веднъж. Не живейте само заради децата си. Намерете и някакъв друг смисъл в живота си. Погледнете под друг ъгъл на родителството. За да може малките ангелчета, идващи на тази земя, да не се превръщат в заложници и жертви на вашата „благотворителност и опека“.

Нека растат с това, което Бог даде. Нека растат с вашата разумна подкрепа. Да, един има милиони, друг живее от заплата до заплата. При мъдър подход това не би трябвало да влияе на детето и възпитанието му. Каквото е, това е.

Обичайте своя мъж, децата ще пораснат, ще поемат по своя път, а той ще остане с вас. Така вие ще дадете пример на децата, ще покажете какво е семейство и любов. Недейте да се вторачвате в децата си, игнорирайки човека до себе си.

Обичайте и себе си. Не се отказвайте от нова рокля заради поредния робот на детето, не бързайте да замените часа при фризьора с репетиция на детето. Ако вие не се погрижите за себе си, какво ще можете да дадете на другите. Какво ще е настроението ви… Вашето раздразнение няма да ощастливи никого. Какъв пример, каква любов ще дадете?

Търсете смисъла на живота си и извън материалното. Духовни практики, религия, молитва, четене… вие можете да почерпите сили от там, вместо да се „хващате“ за децата си, обграждайки ги с прекомерно настойничество и упреци.

Не живейте само заради децата си. Умолявам ви.
Когато срещам хора, чиито родители са им дали всичко и дори повече, ми е болно да ги гледам в очите. Виждам в очите им зов за помощ, болка, отчаяние, вина. Те, както всички деца по света, искат да обичат своите родители, но сценарият се повтаря…

Дайте възможност на децата си да живеят и да дишат. Нека да отидат там, където им е отредено. Така те ще израстват силни и ще се развиват. Нашата роля като родители е проста – незабележимо да ги коригираме, да ги обгръщаме с топлина в трудните моменти, да не ги скриваме от слънцето и да ги пазим от вредители.

А оттам нататък те ще се справят, ще израснат и ще дадат най-доброто, което е заложено в тях.

автор: Олга Валяева; източник: uduba.com; превод: Gnezdoto