
Мамо, благодаря ти, че си с мен. Моля те, остани за по-дълго…

Мамо, благодаря ти, че си с мен. Моля те, остани за по-дълго…
Взех майка ми да живее при мен. Завинаги. Нищо не бях обмисляла предварително, нищо не бях решавала. Просто един ден я взех вкъщи с малко вещи, събрани в един хартиен плик. Багажът ѝ се състоеше от един чорапогащник, домашни чехли с надпис „На най-добрата баба на света“ (подарък от децата ми), топъл пеньоар и, незнайно защо, калъфка за възглавница. Мама сама си опакова вещите.
Вече три седмици в дома ми живее едно голямо четиригодишно момиченце. Слабичка, със снежнобял кок на главата, обута в памучен чорапогащник, набран на глезените, тя пристъпва бавничко по коридора със своите малки топли чехли, внимателно спира на прага и вдига високо краката си, пресичайки невидими препятствия. Усмихва се на кучето и води въображаеми разговори с невидими хора, а после ми разказва за тях. Тя е плаха и срамежлива и спи много. Внимателно отхапва от шоколада, който редовно оставям в стаята ѝ, и докато отпива глътка чай, държи чашата с две ръце… защото ръцете ѝ треперят. Ужасно се страхува венчалната ѝ халка да не падне от тъничката ѝ ръка и през цялото време проверява дали е на мястото си.
Изведнъж осъзнавам колко стара и безпомощна е. Тя просто се отказа, отпусна се и спря да се държи като възрастен човек. Довери ми се напълно, безрезервно, до най-малката подробност от живота си. Най-важното за нея е да съм у дома. Когато се прибирам, още от вратата чувам как въздъхва с облекчение.
Сега отново всеки ден готвя супа за вечеря, както го правех за малките си деца преди години… и отново на масата винаги има купа с бисквити.
В началото бях ужасена от нейната кротка безпомощност. Тя беше една самостоятелна и независима жена и през всичките три години след смъртта на татко настояваше, че иска да живее сама. Което беше напълно разбираемо – тогава за първи път през живота си, на осемдесет години, мама можеше да прави това, което тя самата иска. Този проклет вирус я разби – два месеца не беше излизала от вкъщи и психиката ѝ се срина. Сега изпитвам съжаление към тази крехка вселена. И огромна любов и нежност. Напълно съм наясно със ситуацията и знам какъв е пътят, по който вървим с нея. И много ми се иска този път да е щастлив за нея – да усеща топлина и комфорт, да знае, че любимата ѝ дъщеря е до нея. Да има домашни бисквити и топла супа. Останалото вече няма значение за мама.
Сега имам осемдесет и три годишна дъщеря вкъщи и съм щастлива, че Бог ми даде възможност да направя залеза на живота ѝ щастлив, а моя бъдещ живот – спокоен, без душевни терзания.
Мамо, благодаря ти, че си с мен. Моля те, остани за по-дълго…
Автор: Мила Милър; Превод: Гнездото
Препоръчано по темата: „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ и „ОБИКНОВЕНО ЧУДО“ от Анна Кирянова, издателство Гнездото
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Като консултант, астролог, жена и приятелка всекидневно се боря със заблудите, които жените имат по отношение на мъжете. Mомичета, понякога се налага да свалим розовите очила и да погледнем фактите в очите. Той ме е [...]
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за ума и съзнанието. Определихме ума като [...]
Нещастната любов понякога е непоносимо страдание. Тъга и болка. Ревност и депресия. Днес дори се опитват да лекуват нещастната любов с антидепресанти и аналгетици; твърди се, че помагали да се намали душевната болка. Защото [...]
Тайната на семейното щастие е… щастливата жена
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква [...]
Какво говори за нас хранителното ни поведение при силен стрес
Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво [...]
Андрю Матюс: Когато не прощаваш на другите, съсипваш не техния, а своя живот!
Сигурно често са ти казвали, че е добра идея да прощаваш на хората? Може дори да си чувал, че това е нещо свято и че е признак на духовна извисеност. [...]
Истинското сърце на истинската жена е меко и нежно. Пълно с любов
Женското сърце е загадка. Жената може да бъде нетърпима и раздразнителна, ревнива и избухлива. Но всичко това е само обвивка, черупка, в която се крие истинското женско сърце. Истинското [...]
Много дълго време нищо не се случва…
Нито лошо (и слава богу), нито хубаво. Нищичко. Всичко си е както винаги, едно и също. Едни и същи събития, едни и същи хора, един и същ стандарт на [...]
Как да поддържаме здравословно тегло
Д-р Джайлс Йоу, генетик в Кеймбриджкия университет и експерт по затлъстяването, търси отговорите на въпроси като: Защо всички дебелеем? Защо някои хора са по-гладни от други? Кои биологични сили [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]
Неизгодните постъпки често се превръщат в щастие, а изчислените предателства – в позор и нищета
В някои случаи изгодата е очевидна. Абсолютно ясно е как да постъпиш, за да е изгодно за теб. Но умните и чувствителни хора невинаги постъпват така. Невинаги извличат печалба. [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.












































