Защо днес е толкова сложно да запазим отношенията си? Защо толкова често се разделяме, колкото и силно да се опитваме да обичаме? Защо се оказа, че съвременните хора сякаш са неспособни на трайни и дълбоки отношения. Забравихме ли как да обичаме или, още по-лошо, какво е любов?

Ние не сме готови на компромиси
Не сме готови на жертви, на компромиси, на безусловна любов. Не сме готови да дадем всичко от себе си заради връзката си. Ние искаме всичко да е лесно и леко. Ние сме изискани лентяи. Достатъчно ни е едно препятствие и вдигаме ръце. Ние не позволяваме на любовта да се развива, просто защото си тръгваме прекалено рано.

Ние не търсим любов
Ние търсим силни преживявания. Искаме човек, с когото да излизаме и да се забавляваме, а не някой, който да ни разбира дори когато мълчим. Прекарваме време заедно, но не създаваме спомени. Не искаме да живеем скучно. Не искаме партньор за цял живот, а просто такъв, с който да ни е добре тук и сега. А това е толкова временно… Когато страстта угасне, разбираме, че никой не ни е подготвил за обикновения живот. Ние не вярваме в прелестта на предсказуемостта, тъй като сме твърде заслепени от жаждата за приключения.

Ние се потапяме в лудостта на градския живот, без да оставим място за любовта. Нямаме време за любовта. Нямаме търпение. Ние сме заети хора с важни материални мечти. И любовта някак си не се вписва в живота ни…

Ние търсим моментно удоволствие във всичко, което правим
Когато постнем нещо онлайн, веднага чакаме лайкове. Когато избираме професия, искаме признание и растеж веднага. А когато избираме човек – чакаме голяма любов. Ние искаме зрялост в отношенията, а тя идва с времето. Търсим емоционална връзка, а тя се развива с години. Само че ние искаме всичко това сега. Веднага. Защото нямаме нито време, нито търпение.

Ние предпочитаме да пропилеем един час със стотици хора, вместо да прекараме цял ден с един човек. Ние знаем, че винаги имаме избор. Имаме варианти. Ние сме социални хора. Повече вярваме в срещите с хора, отколкото в запознанствата с тях. Ние сме алчни. Искаме да имаме всичко. Лесно започваме отношения при най-малкото привличане, но и лесно си тръгваме – веднага щом намерим „нещо по-добро“. Дори не се опитваме да намерим „по-доброто“ в този човек. Искаме веднага да стане идеалният.

Срещаме много хора, но рядко даваме истински шанс. Ние сме вечно разочаровани. От всички
Технологиите ни сближават толкова, че вече се задушаваме. Физическото ни присъствие е заменено от съобщения, чат, видео разговори… Ние не чувстваме необходимост да прекарваме времето си заедно. И без това имаме твърде много приятели– в социалните мрежи, в телефона, в скайпа…

Ние сме поколение на странници, които не стоят дълго време на едно място
Страхуваме се от обвързване. Дори вярваме, че не сме създадени за връзка. Не искаме да се „установим“. Тази мисъл дори ни плаши. И си тръгваме. Презираме постоянството като социално зло. Предпочитаме да вярваме, че сме по-различни от другите. Предпочитаме да мислим, че не се подчиняваме на социалните норми.

Ние сме поколението на секса и на разделите
Ние сме поколение, което се нарича „сексуално разкрепостено“. Ние отделяме секса от любовта. Или поне така си мислим. Най-напред се занимаваме със секс, а после решаваме искаме ли да бъдем с този човек. За нас сексът е като да излезем да пийнем по нещо – просто за удоволствие, макар и временно. Дори имаме специални понятия като „свободни отношения“, „секс за една вечер“ и „секс без обвързване“…

Ние сме твърде разумни за любовта
Всъщност ние сме поколение, което се ръководи само от логиката. Ние вече не знаем как да обичаме безумно, не сме готови да прекосим земята, за да се срещнем с любимия. Дори напротив, разделяме се от разстояние.

Ние не искаме да бъдем уязвими
Ние сме поколението, което се страхува да се влюбва, да се жени, да се проваля, да чувства болка, да разбие сърцето си… Не допускаме никого до себе си и не се доближаваме до никого. Стоим зад високите стени, които само сме издигнали около сърцата си, чакаме любовта, но бягаме още щом се появи на хоризонта. Не искаме да оголваме душата си пред никого. И изпускаме дори най-прекрасните хора.

Всъщност… няма нещо, с което да не можем да се справим в този свят. Но сме безпомощни в играта, наречена любов.

Източник: soulpost; превод: Гнездото